За рапорта – цялата история на отношенията ни с някого.

Sep 1, 2019 | Подходи. Модели., Екип, Лидерство, Личностно развитие, Методи и подходи

Съдържание

И отново за отговорността

Дойде време да споделя история от преди 6 години – за малкия ми син Коко в Пирогов. История за това какво е рапорт – с дете, с близък, с партньор, с член на екипа. И за това каква отговорност носим.

Какво е рапорт?

Рапорт дефинирам като цялата история на отношенията ни с някого.

Рапорт е единственото нещо, което може да промени поведението на човек, ако има възражения към нещо, което искате от него. Формалната дефиниция е: “близки и хармонични отношения, в които участващите хора или групи разбират чувствата или идеите си, и общуват добре”.

Трудно е да променим поведението на някого, който има причина да не направи нещо.

Или трябва да отстраните всичките му възражения. Или да имате нужния рапорт – за да направи нещо, което за вас е важно този човек да направи.

Затова е и толкова трудно да променим поведението на човек, когото не познаваме. Или познаваме бегло. Нямаме положителната история на отношенията с този човек. И обратното – поведението на този човек много зависи от историята на:

  • жестовете, които сме правили за този човек, когато му е било важно нещо
  • жестовете, които сме правили за този човек, когато нещо не е било в наш интерес
  • историите, които този човек е запомнил за отношенията си с нас

Контекстът

Защо отново споделям история за болница и за мой близък? Защото в тези моменти на стрес в болницата сме изключително ограничени откъм инструменти и контрол на ситуацията, а в същото време за нас е от изключително значение какво се случва и какво ще се случи. И защото осъзнаваме, че носим пълната отговорност да направим най-правилните неща за нашия близък, в рамките и отвъд възможностите ни. И отново, както в историята за моя близък в Окръжна болница и екстремната отговорност  – защото това е една от тези истории, които помним дълго. На последно място – защото в такива моменти разбираме дали и какви умения имаме. Тренираме уменията си да правим правилните неща именно за такива моменти – с близък, с партньор, с човек от екипа ни.

Защо разказвам историята сега?

Защото и тази седмица се убедих, че развитието на рапорт с хората, които са важни за нас е ключово. И да – всеки от нас носи пълната отговорност дали ще има рапорт и какъв с важните за нас.

Малкият ми син, Коко, е много игрив. Много. И така тичайки, когато беше на 3 годинки и половина – се беше хлъзнал и си беше разпорил кожата на челото. Оттам беше шурнала кръв. Много кръв. На публично място и се беше наложило да дойде линейка да го закара до спешното отделение в Пирогов. Пристигнах направо в спешното отделение, а Коко вече беше с бинтована глава. До него стоеше още един бинтован юнак.Коко Малчев с бинтована глава в спешното на Пирогов

Какво направих?

През цялото време обяснявах на Коко какво предстои. Че ще направят снимка на главата му, за да могат лекарите да са сигурни, че всичко е наред. Защо е важна снимката.

Говорихме си – като равни, и с отговорността ми на възрастен и родител. Със сериозно изражение на лицето Коко на три годинки и половина, каза че е разбрал. След което помоли за едни кубети от машината с монети. Купих му и зачакахме.

Какво направи Коко?

Лекарите ни казаха, че всички е наред и остава само да му промият кожата на челото и после да я залепят със специално лепило, заради много дълбокия прорез. Ясно беше, че ще боли. Ясно беше, че трябва да се случи. Обясних на Коко детайлно защо и какво предстои. Преди да дойде реда ни му казах, че идва нашия ред и сигурно ще боли, но няма как. Той каза: “Само да изям още три кубети, и влизаме. Няма проблем”.

 

Влязохме. Лекарят му каза да легне на кушетката за манипулацията. Аз казах със спокоен и мил глас на Коко да е спокоен и че ще боли, но после ще му мине.

При което се случи нещо неочаквано – от този супер професионален лекар, който спасява животи. Който знае какво означава отговорност. Скара ми се: “Детето няма съзнание. На три години и половина е. Не разбира какво му се случва. Няма смисъл да му говорите”.

Тук реших да не отговоря на лекаря. Нито да му обяснявам нещо след манипулацията. Той е професионалистът, това е неговата зала. Там той е бог, и то с основание. Аз съм един от посетителите – пациент или придружаващ пациент. Аз съм му благодарен колко професионално залепи раната. Прекланям се пред избора му на професия и място, където да работи – спешното отделение на Пирогов.

В крайна сметка

И да – не бях съгласен с него какво трябва да правя? Още не съм съгласен. И знам, че не е прав – нито че дете на три години и половина няма съзнание, нито че при каквито и да е условия не нося именно аз отговорност да имам рапорт със сина ми. Но тогава не отговорих, нито се изкуших да дам обратна връзка. Този човек е професионалист в своята област. Аз с него нито ще имам възможност да развия рапорт, нито той има време да общува с мен.

Всичко мина супер – разлепиха кожата, промиха и залепиха. Отне половин минута или по-малко.

През всички години след това Коко винаги е получавал едно и също отношение – имаш право да знаеш какво и защо се случва. Всеки от нас, включително и ти, носи отговорност за поведението си. Винаги те уважаваме и ще те уважаваме. Знаеш, че можеш да ни имаш доверие.

Лъжата не е рапорт

Във връзка с рапорта и родителството имам една история, които помня вече поне 8 години. По някакъв повод се засякохме с родителите на едно дете, познат на големия ми син. Много приятни и точни хора. Още помня обаче момента, в който момчето искаше нещо важно за него, което явно майка му не искаше да се случи. Тя му каза: “Добре – ще го направя другата седмица”. Тогава момчето имаше естествена реакция и каза на майка си “Ама ти пак ще ме излъжеш. И това няма да изпълниш. Просто обещаваш сега”. И тя му каза (нямам идея дали щеше): “Обещавам ти да го изпълня.” 

Вярвам, че от нас зависи да знаем какво е рапорт и как се развива. Както и да го развиваме с важните за нас хора.

В бизнес среда

Прилагам концепията за рапорта от над 10 години, откакто за пръв път прочетох за нея в една книга. Оттогава знам, че аз нося пълната отговорност:

  • да изградя рапорт с важните за мен хора
  • да надграждам рапорта и да не го влошавам 
  • да давам обяснение за действията си (винаги “защо” – към екип, партньори и клиенти)
  • да не искам неща, които изискват огромен рапорт, ако го нямам
  • да не искам не толкова важни неща, ако могат да влошат рапорта ми с някого
  • да съм консистентен в поведението си (според много автори практици и теоретици в областта на лидерството – основното изискване за един лидер)

Ще се радвам да споделите и вие вашия опит с развитието на рапорт – с ваши близки, партньори и екип 🙂

Ето тук можете да прочетете още една история от болницата. Защо пиша толкова за болници? Защото това са едни от най-трудните моменти, в които човек трябва да остане спокоен и да реагира адекватно спрямо ситуацията.

За мен

Бъди за Пример! Ментор.
Предприемач. Лектор. Преподавател.
Родител.

Запиши се за моя нюзлетър и получи топ 3 най-популярни статии от блога, а след това два пъти месечно един въпрос, една статия и една книга на темите от блога