Съдържание
Първо – нормално е да имаме извинение за всичко
“Исках, но нямах желание” е по-масово извинение, отколкото си мислим. Едно от най-честите извинения 😞 при молба да ми помогнат младежите, които ме виждат, че събирам боклуците 🗑️ по земята на фитнес площадката 🤸 в парка е: “Не съм хвърлил аз боклука”. И са прави. Както и хора, които са виждали някога във фийда си във Facebook прословутата снимка на камион, в който се изсипват контейнерите на разделно събрания боклук. И те са прави – няма смисъл да се изхвърля разделно, след като са видели снимка как се смесва обратно боклука. И така – бавно и неусетно предаваме себе си 🤭. Че не сме мърлячи. Че искаме да сме за пример. Че искаме да живеем в по-добър квартал, да имаме добро образование, да се гордеем с националността си, …
В този блог пост:
- ще ти споделя пагубния модел, по който често се пускаме 🎢
- ще споделя лични примери за самозаблудa 🙈🙉🙊
- ще откриеш и избраните от мен подходи да сме верни на себе си 🥰 и да не се увличаме по спиралата на извиненията – за лошото образование, за лошите преподаватели, за онлайн средата, за мръсотията,…
Второ – защо ни трябват извинения
Краткият отговор е ясен, макар и неочевиден
Краткият отговор е – защото не сме били верни на себе си. И трябва да имаме обяснение защо не сме такива.
А никой не иска да има т.нар. когнитивен дисонанс. Аз съм/не съм такъв човек – аз помагам / няма как да правя такива неща.
Отлично е описано в книгата Leadership and Self-Deception: Getting Out of the Box на The Arbinger Institute.
Дългият отговор е по-неприятен – “Исках, но нямах желание”
Извиненията налагат ние да сме правите. Което естествено означава, че ние не сме виновни. Виновен е някой друг – спътникът в живота ни, шефът ни, човекът от екипа ни, общината, съседа, преподавателят, …
И неусетно ние сме доста по-добри, отколкото някой би ни оценил отстрани и независимо. А другите? Е, те са няколко краски по-зле, отколкото същият този човек би ги оценил.
Ето няколко примера от живота ми:
- напускам – “мениджърът ми каза преди 2 месеца това и това. И сега напускам.” Еха – лош мениджър. И нищо не зависеше от мен в тези два месеца да споделя какво ми е казал, какво съм разбрал и какво смятам да направя.
- не уча – преподавателят не преподава интересно и не му пука за мен. Еха – лош преподавател. А аз исках да уча, и щях, ама при такъв преподавател. Нямаше и какво да направя, за да покажа, че ще положа усилия в конкретна интересна за мен област.
- няма да събирам капачки, защото вие от Капачки за бъдеще събирате само капачки – тук имам специален пост даже, в опит да помогна на Лазар, Мартина и екип 🙂
- и любимото ми, от една група за хора от един квартал – не правя нищо за квартала си. Еха – лоша община, лоши строители, лоши съседи. Примерът ми – една дама поства в групата само негативни неща – непочистено след ремонт, изхвърлени торбички в зелени площи. Права е – някой не си е свършил работата. Когато аз споделих нещо положително – как със синовете ми сме купили луковици и пръст за цветя, как сме ги посадили и тези цветя ще радват съседите и нас – жената с право написа “А каква е целта на този пост?” Може би съм искал признание. Може би съм искал да съм за пример за децата ми, и за други хора. А може би – просто не съм изпадал в самозаблуждение, че не зависи от мен дали ще направя нещо хубаво за квартала ми и дали ще дам пример.
Трето – извинението е вид самозаблудa
По-страшното не е самото извинение. Нормално е в конкретна ситуация да имаме извинение. Лошото е, че, както отлично е посочено в книгата – ние сме тези, които решаваме да сме в самозаблудa. И ставаме все по-добри в това.
Така, малко по малко, можем да си направим реалност, в която:
- най-близките ни са ни длъжни, и не отговарят на нашите очаквания
- децата ни не са положили достатъчно усилия, докато ние сме положили даже повече от нужните усилия
- изискваме от колеги, защото сме в правото си да изискваме, а те – все не ни разбират. Вероятно са мързеливи, не ни харесват и т.н. А ние сме безупречни, разбира се 😄
За финал – как да избягаме от този порочен кръг
Бъди за пример
Да си пример е най-лесният принцип, който следвам. Или си бил за пример, или не си бил. 0 или 1. Неслучайно #БъдиЗаПример е принцип, който стои от години като верую в профилите ми в социалните мрежи. Старая се да съм за пример като родител, син, преподавател, собственик на бизнес, в бързо развиващата се индустрия на дигиталния маркетинг.
Екстремна отговорност
Концепцията за ектремната отговорност е ясна – има един човек, от който зависи какво правим – човекът, който ни гледа в огледалото всяка сутрин.
В тази статия ще прочетеш как приложих принципа на екстремната отговорност в спешното отделение на Окръжна болница, както и ще намериш повече за подходите.
Въпросите, които си зададох: Дали ако аз не действам има кой да действа? Аз мога ли да направя нещо – сега и веднага?
А в българското издание на книгата от Locus Publishing ще намериш и послеслов от мен как можеш да прилагаш принципа и подходите в трите конкретни области във всяка област на живота ти.
Най-добрата книга по темата
Книгата Leadership and Self-Deception: Getting Out of the Box на The Arbinger Institute е впечатляваща. Слушал съм я вече 6 пъти, и съм сигурен, че ще я слушам още и още.
Ето какво ти препоръчвам да си “вземеш” и ти от тази книга (има и концепцията за In the box – Out of the box, която ще е тема на друг блог пост)
- Предаваш себе си, когато правиш неща, които не отговарят на ценностите ти
- Започваш да търсиш извинение за това свое “предателство”
- самозаблуждението те кара да мислиш, че нуждите на останалите не са толкова важни, и така започваш да гледаш на тях като на предмети
- самозаблуждаваш се като се фокусираш прекалено много на слабите страни на другите, а за себе си мислиш само за своите силни страни
- постави си за цел да развиеш инстинктивно поведение да помагаш на останалите, ако искаш да премахнеш самозаблуждението и да развиеш пълния си потенциал
Имам извинение, но бях ли себе си? Първа стъпка – да се опозная
За да знаеш кои са наистина силните ти страни, кои са слабите ти страни, кои ценности са част от теб, а кои – по-скоро наложени от социума или средатата, но не са твоите ценности и мотиватори – препоръчвам много да опознаеш себе си. Тази статия в блога е една от най-популярните в него – отнема 20 минути, след което имаш наистина “Еха” момент. И от теб зависи, както съм описал в статията да работиш да развиеш силните си страни, и да компенсираш за негативите, които имаш. За да не търсиш извинения. И да не изпадаш в самозаблуждение 🙂
Да развиеш навиците си
Да търсиш извинения е вид навик. Хубавото е, че сме изтъкани от навици. В тази блог статия – отново една от най-популярните в блога ще намериш как да оцениш навиците си, и то по доста забавен начин. След което и как да започнеш без стрес да развиваш желаните от теб навици
Бъди за Пример! Ментор.