Лесно ли е да си герой? 

Дойде време и за този пост – за военните подвизи, за героите, за личния пример… 🇧🇬 За важността на екстремната отговорност. За историите, които ме мотивират и в най-напрегнатите ми моменти 👏  За примерите, които ме вдъхновяват. За музиката, от която настръхвам 🥁. За ценностите, към които се стремя. И които се надявам да предам да синовете си 👨‍👩‍👦‍👦.

Както знаете – един от принципите ми, както и принцип на този блог е “Екстремната отговорност”. Това да осъзнаем, да приемем и да се държим с пълното съзнание, че носим пълната отговорност. За поведението си. За резултатите от поведението си. За управлението на егото ни. За крайния резултат.

За историите за лидерите на България

Има истории, пред които всички се прекланяме. И истории, за които много от нас не знаят. Затова благодаря на Иво Кунев и неговата аудиокнига “Забравените истории на България – 7 урока за лидерство”. Книга, която пускам в колата, когато возя учители на път за Училище за бъдеще. И тези учители искат още и още от историите – за генерал Вазов, за Георги Бенковски, за Пенчо Семов, … Това е аудиокнигата, заради която големия ми син не слиза от колата, докато не чуе финала на историята. Това е и аудиокнига, която подарявам често.

Лидерите в Сръбско-българската война

Има обаче една история в аудиокнигата на Иво Кунев, на която плача. И знам, че много други мои познати мъже плачат. Като Жоро Ненов от Свръхчовекът с Георги Ненов. Виждал съм и други мъже да плачат на тази история. Трудно е да си представиш прехода на хиляди българи от Странджа до най-западната част на Софийската котловина и кървата диря от краката на войниците, преминали това разстояния тичайки. Трудно е да си представиш битката с подръчни средства за отвоюването на ключовия връх при битката на Чевчи камък.

Ето и видеото, което създадохме с Иво Кунев и Алекс Костов – сигурен съм, че ще ви разчувства и вдъхнови да сте за пример. 20 минути за един от най-великите моменти в българската история. 

Защо тази история ни вълнува и ни вдъхновява? Заради геройството на участниците 🇧🇬. Заради начинa, по който са водили екипа си. Заради жертвоготовността им. И заради нещата, които са направили за родината си 🇧🇬. 

Става дума за “Капитаните срещу генералите” – историята за българските командири, победили сръбските генерали по време на Сръбско-българската война през 1885 година.

Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.

Представете си какво е 3 000 души, почти без снаряжение, да удържат 20 000 души добре оборудвана сръбска армия. Докато дойде подкрепление на българските войски от турско-българската граница. Поставете се на мястото на капитан Марин Маринов – командващ войници, които си мислят, че той е просто един “лъскав паркетен лъв”, дошъл от двореца на Княза. Представете си, че вашите преподаватели във военното училище са казвали, че сте отличен стратег, но сте негоден за бойното поле – защото ще припаднете при вида на кръв. Представете си какъв пример е дал капитан Маринов, за да увлече войниците, които знаят, че ги чака почти сигурна смърт. И да не отстъпят и да се борят за всяка педя земя на новото гробище над Сливница. 

И не само това, но и да победите и да спасите родината си. И, да! Геройството си има своята цена – капитан Марин Маринов загива от раните си. Няколко дни след победата на Чевчи Камък. И, да! През тези дни едното крило на Княжевския дворец да е покрито със свещи, запалени от хора от цяла България, които се молят за живота на героя Марин Маринов – Рицарят на войната. И да си само на 29 години. Поклон пред героите. 

Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Biso

С Иво Кунев и с Алекс Костов създадохме едно страхотно видео – за героите от Сръбско-българската война. Надяваме се да ви хареса – това е подарък от нас за вас, и за децата ви. Решихме, че ще е страхотно не просто да чуете страхотният разказ на Иво, но и да видите бойното поле, да видите паметниците на героите и надявам се – никога да не забравяме геройството на тези българи. Видеото можете да видите тук 🇧🇬

Новото гробище над Сливница

Да – това е битката, това е гробището, за което Иван Вазов е написал “Новото гробище над Сливница”. И което звучи така: 

Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети.

Лично аз вярвам, че без да имаш чувство за екстремна отговорност – не е възможно да постигаш велики, даже не велики – просто дългосрочно значими неща. Затова вярвам и че е важно да поемаме екстремна, пълна отговорност за нашите действия – в какво вярваме и какво отстояваме, как планираме, какъв пример даваме, как осигуряваме победата на екипа ни. И как подготвяме екипа си за наистина тежките битки и тежки времена. Как развиваме инфраструктурата на организацията ни, за да даде най-големи шансове на екипа ни. Как сплотяваме екипа, за да може да спечели важните битки. Как оценяваме силните и слабите страни на организацията ни, и поемаме пълна отговорност да се преборим за нужните ресурси, за правилните приоритети и за изпълнението по най-правилния начин. 

Нека дам и пример – винаги, когато ще наемаме нов човек в екипа си представям пълната отговорност, която нося за това:

• да сме преценили правилно дали това е правилния човек за екипа
• да осигурим нужното обучение и въвеждане, което включва да има конкретен ментор, който носи отговорност за въвеждането на този човек
• да имаме нужда от човек на такава позиция, а да не е просто временна нужда
• да сме осигурили правилната инфраструктура този човек, и хората, които работят с него, да могат да са успешни и да не се занимават с инфстраструктурни глупости и пречки

Вярвам, че е важно да се тренираме в екстремна отговорност – защото тренираме нашите умения за важните моменти. Така тренираме нашата смелост за важните моменти. За тези моменти, в които може да ни се наложи да проявим геройство. За тези моменти, в които от това дали сме поели своята отговорност зависят други хора. Можете да видите как се наложи да приложа принципа на екстремната отговорност в Окръжна болница – за заключена бременна жена през нощта в тоалетната.

Героите при Дойран и отговорността на лидера

Освен историята за “Капитаните, победили генералите” – друга моя любима история от аудиокнигата на Иво Кунев е тази за генерал Вазов – победителят от Дойран. Това е история, която слушам и ме мотивира винаги, когато трябва да мисля дългосрочно и когато имам сложна, наистина сложна задача. Как освен, че е спасил войниците си – успял е да победи многократно по-голяма армия, и в крайна сметка – да спаси България от много тежка загуба. И е получил даже признание от победените – от английската армия. Но тази история – нека остане да я чуете в аудиокнигата на Иво – или като я купите или като я слушате в Storytel.

Дали харесвам български военни маршове – да. Дали настръхвам всеки път, когато чуя на възпоменателен митинг, мелодията на “Новото гробище над Сливница” – категорично.

Не съм имал момент, в който ако си пусна някой от маршовете “Бдинци, лъвове, титани” или “Тих бял Дунав” – да не съм готов да действам. Няма как да не преодолея каквито и възражения да имам. Няма как да не преодолея егото си. А усещането ми за ограничения? Ограничения? Спрямо това, пред което тези герои са били изправени? 

И за финал – посланието ми към вас е, че военната история, битките, жертвите, геройствата – тези примери и истории са, за да ни научат какви грешки да избягваме. И за да имаме пример как можем да се държим.

И как трябва да се държим и в обикновената ни, ежедневна среда. За вашето дете, за вашата майка, за екипа ви – вие сте този капитан, от който зависи всичко. И да! Който поема екстремната си отговорност.