Video_Bitkata_na_Kapitanite_sreshtu_Generalite

Лесно ли е да си герой? 

Дойде време и за този пост – за военните подвизи, за героите, за личния пример… За важността на екстремната отговорност. За историите, които ме мотивират и в най-напрегнатите ми моменти. За примерите, които ме вдъхновяват. За музиката, от която настръхвам. За ценностите, към които се стремя. И които се надявам да предам да синовете си. 

Както знаете – един от принципите ми, както и принцип на този блог е “Екстремната отговорност”. Това да осъзнаем, да приемем и да се държим с пълното съзнание, че носим пълната отговорност. За поведението си. За резултатите от поведението си. За управлението на егото ни. За крайния резултат.

Има истории, пред които всички се прекланяме. И истории, за които много от нас не знаят. Затова благодаря на Иво Кунев и неговата аудиокнига “Забравените истории на България – 7 урока за лидерство”. Книга, която пускам в колата, когато возя учители на път за Училище за бъдеще. И тези учители искат още и още от историите – за генерал Вазов, за Георги Бенковски, за Пенчо Семов, … Това е аудиокнигата, заради която големия ми син не слиза от колата, докато не чуе финала на историята. Това е и аудиокнига, която подарявам често.

И наградата за проактивност от мен отива за студентът, който работи, инвестира и има визия да направим компания за…

Публикувахте от Georgi Malchev в Неделя, 23 април 2017 г.

Има обаче една история в аудиокнигата на Иво Кунев, на която плача. И знам, че много други мои познати мъже плачат. Като Жоро Ненов от Свръхчовекът с Георги Ненов. Виждал съм и други мъже да плачат на тази история.

Защо тази история ни вълнува и ни вдъхновява? Заради геройството на участниците. Заради начинa, по който са водили екипа си. Заради жертвоготовността им. И заради нещата, които са направили  за родината си. 

Става дума за “Капитаните срещу генералите” – историята за българските командири, победили сръбските генерали по време на Сръбско-българската война през 1885 година.

Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха. И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх.

Представете си какво е 3 000 души, почти без снаряжение, да удържат 20 000 души добре оборудвана сръбска армия. Докато дойде подкрепление на българските войски от турско-българската граница. Поставете се на мястото на капитан Марин Маринов – командващ войници, които си мислят, че той е просто един “лъскав паркетен лъв”, дошъл от двореца на Княза. Представете си, че вашите преподаватели във военното училище са казвали, че сте отличен стратег, но сте негоден за бойното поле – защото ще припаднете при вида на кръв. Представете си какъв пример е дал капитан Маринов, за да увлече войниците, които знаят, че ги чака почти сигурна смърт. И да не отстъпят и да се борят за всяка педя земя на новото гробище над Сливница. 

И не само това, но и да победите и да спасите родината си. И, да! Геройството си има своята цена – капитан Марин Маринов загива от раните си. Няколко дни след победата на Чевчи Камък. И, да! През тези дни едното крило на Княжевския дворец да е покрито със свещи, запалени от хора от цяла България, които се молят за живота на героя Марин Маринов – Рицарят на войната. И да си само на 29 години. Поклон пред героите. 

Източник: https://commons.wikimedia.org/wiki/User:Biso

Какво предстои? С Иво Кунев и с Алекс Костов създадохме едно страхотно видео – за героите от Сръбско-българската война. Надяваме се да ви хареса – това е податък от нас за вас, и за децата ви. Решихме, че ще е страхотно не просто да чуете страхотният разказ на Иво, но и да видите бойното поле, да видите паметниците на героите и надявам се – никога да не забравяме геройството на тези българи. Видеото можете да видите тук:

Днес е започнала битката при Сливница – една от най-героичните битки в историята ни. С Иво и Алекс подаряваме на вас, и на децата ви, един емоционален видео разказ за Битката на капитаните срещу генералите.Поклон пред героите. От всички нас зависи тези герои да са живи чрез спомена за геройството им.Вазов е написал "Новото гробище над Сливница" за тези герои. "Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти.Кои сте вий? Над сянката ви клета. не мисли никой днес освен поета и майките свети."

Публикувахте от Georgi Malchev в Неделя, 17 ноември 2019 г.

 

Да – това е битката, това е гробището, за което Иван Вазов е написал “Новото гробище над Сливница”. И което звучи така: 

Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети.

Лично аз вярвам, че без да имаш чувство за екстремна отговорност – не е възможно да постигаш велики, даже не велики – просто дългосрочно значими неща. Затова вярвам и че е важно да поемаме екстремна, пълна отговорност за нашите действия – в какво вярваме и какво отстояваме, как планираме, какъв пример даваме, как осигуряваме победата на екипа ни. И как подготвяме екипа си за наистина тежките битки и тежки времена. Как развиваме инфраструктурата на организацията ни, за да даде най-големи шансове на екипа ни. Как сплотяваме екипа, за да може да спечели важните битки. Как оценяваме силните и слабите страни на организацията ни, и поемаме пълна отговорност да се преборим за нужните ресурси, за правилните приоритети и за изпълнението по най-правилния начин. 

Нека дам и пример – винаги, когато ще наемаме нов човек в екипа си представям пълната отговорност, която нося за това:

  • да сме преценили правилно дали това е правилния човек за екипа
  • да осигурим нужното обучение и въвеждане, което включва да има конкретен ментор, който носи отговорност за въвеждането на този човек
  • да имаме нужда от човек на такава позиция, а да не е просто временна нужда
  • да сме осигурили правилната инфраструктура този човек, и хората, които работят с него, да могат да са успешни и да не се занимават с инфстраструктурни глупости и пречки

Вярвам, че е важно да се тренираме в екстремна отговорност – защото тренираме нашите умения за важните моменти. Така тренираме нашата смелост за важните моменти. За тези моменти, в които може да ни се наложи да проявим геройство. За тези моменти, в които от това дали сме поели своята отговорност зависят други хора. Можете да видите как се наложи да приложа принципа на екстремната отговорност в Окръжна болница – за заключена бременна жена през нощта в тоалетната.

Освен историята за “Капитаните, победили генералите” – друга моя любима история от аудиокнигата на Иво Кунев е тази за генерал Вазов – победителят от Дойран. Това е история, която слушам и ме мотивира винаги, когато трябва да мисля дългосрочно и когато имам сложна, наистина сложна задача. Как освен, че е спасил войниците си – успял е да победи многократно по-голяма армия, и в крайна сметка – да спаси България от много тежка загуба. И е получил даже признание от победените – от английската армия. Но тази история – нека остане да я чуете в аудиокнигата на Иво – или като я купите или като я слушате в Storytel.

Дали харесвам български военни маршове – да. Дали настръхвам всеки път, когато чуя на възпоменателен митинг, мелодията на “Новото гробище над Сливница” – категорично.

Време е за урок по родолюбие и патриотизъм с Коко и Теди. И изживяването да паднеш на колене в памет на героите

Публикувахте от Georgi Malchev в Вторник, 3 март 2015 г.

Не съм имал момент, в който ако си пусна някой от маршовете “Бдинци, лъвове, титани” или “Тих бял Дунав” – да не съм готов да действам. Няма как да не преодолея каквито и възражения да имам. Няма как да не преодолея егото си. А усещането ми за ограничения? Ограничения? Спрямо това, пред което тези герои са били изправени? 

❤️

Публикувахте от Georgi Malchev в Понеделник, 18 февруари 2019 г.

И за финал – посланието ми към вас е, че военната история, битките, жертвите, геройствата – тези примери и истории са, за да ни научат какви грешки да избягваме. И за да имаме пример как можем да се държим.

И как трябва да се държим и в обикновената ни, ежедневна среда. За вашето дете, за вашата майка, за екипа ви – вие сте този капитан, от който зависи всичко. И да! Който поема екстремната си отговорност.