Какви навици да развием? И най-вече – как?

Екстремната отговорност предполага да се подготвите. По избрания от вас начин.

 

Този блог пост има за цел да помогне да планирате няколко прости неща във връзка с коронавируса, и не само с него. Неща, които зависят от нас и които лично аз вече съм направил и правя. Да, винаги може нещо да ни попречи или “да ни е виновно” – паниката на останалите, държавата по принцип или конкретна администрация, лошото или променящото се време, детската градина, когато детето ни се разболее. Но в крайна сметка единствените с пълна отговорност за нас, за близките ни, за екипа ни сме ние.

Знаете ли, че тази година заради коронавируса много хора в Япония са станали многократно по-внимателни за личната си хигиена. И така тази година значително са намалели случаите за заболявания от грип. Можете да видите графиката на намаляването на заболяванията тази година спрямо предните 3 години за 5 000 болници в Япония.

За кого са мерките и колко е опасно?

Всеки от нас носи отговорност за себе си, за близките си, за колегите си, за околните. Защо да внимавате и да си създадем правилните навици? Защо  да подготвите екипа си? Защо да осигурите базови медикаменти за себе си и за близките си?

Защото ако не го направите – не сте направили това, което е зависело от вас. И не – не сте паникьори. Не сте луди. Просто сте решили съзнателно. И сте направили няколко прости стъпки, които зависят от вас, и които вие сте избрали.

Какви са мерките

Всъщност всички смислени мерки, които се дават от лекари касаят да прилагате правилните мерки за лична хигиена. Защо според вас го казват това именно лекари? Защото знаят колко са важни хигиенните навици. Но и защото знаят колко много хора всъщност нямат правилните навици. И че коронавирусът е един вирус. И то за щастие – доста лесен за убиване ако попадне на ръцете ви.

Какво съветват лекарите

• Да си миете редовно ръцете. По правилния начин, което всъщност много малко хора правят – 20 секунди, до китките, и задължително да изсушавате ръцете след това
• Да внимавате какво и как допирате до лицето си. Което почти никой не осъзнава колко често прави
• Да следите и да подпомагате силата на организма си. Много хора не се грижат достатъчно за здравето си, което е особено видимо по време на грипни епидемии
• Да вземете мерки ако усетите, че се разболявате.  Хора кашлят, кихат, пипат всичко и ходят навсякъде, въпреки че видимо разнасят или могат да разнасят грипен вирус – както всяка година

Много хора сега, в опит да намалят паниката, искат да покажат, че това е още един вирус. И споделят колко много хора умират годишно от всякакъв грип. Всъщност от усложненията от един или друг грип. Но е направо учудващо колко малко хората, и самите ние, в частност, се грижим да намалим рисковете около нас. И ако питате хора – естествено като в добрите проучвания тип “заявено поведение и намерения”, а не реално поведение  – всеки от нас знае за рисковете, много внимава, а останалите – винаги по-малко от нас 🙂 А дали е така? И дали имаме правилните навици?

Какво показа половин ден просто наблюдения и тестване от моя страна

Какво докосваме

В средата на седмицата отидох до един от офисите на две куриерски да взема пратки. На едното място ми дадода ми проверя пратката като разрежа опаковката с макетно ножче. Което бяха докосвали десетки хора през деня преди мен. След което ми дадоха да се подпиша с преносимата писалка, която според мен бяха докосвали поне 100 души преди мен – все пак аз бях там в късната сутрин. В момента, в който извадих салфетка да държа макетното ножче и писалката – дамите от куриерските фирми ме погледнаха много странно. Явно никой не го е правил преди това. Не ми казаха, че почистват писалката или макетното ножче с някакъв препарат, което би било логичната реакция.

Та – вируси (не коронавируси, всякакви) ни дебнат навсякъде. А е толкова лесно да имаме салфетка под ръка, и след това да я изхвърлим в кошче. Защо салфетка?

Защото лично аз се следях и не успях да не си докосна лицето с ръце  в следващите 10 минути. Просто не успях. Опитайте и ще видите колко естествена реакция е за нас да си докосваме лицето.

И последният експеримент, който направих половин ден в петък – да отварям вратите само с лакът или с дреха. Не е естествено. Нямам този навик и не е лесно. Но пък ми беше забавно да науча нещо ново. Особено да отваряш и затваряш тежки врати само с лакът не е лесно, но определено е забавно.

Опасен ли е мобилният телефон?

Ръцете винаги ги мия като вляза вкъщи или в офиса. Досега определено не до китките, и не винаги цели 20 секунди. И определено не си миех ръцете след всяко пипане на телефона. А се усетих колко често слагам телефона на маси – в ресторанта, в офиса, в университета, колко често пипам телефона с ръка, с която съм се хванал за парапет.  След което скролвам с пръст. Който рано или късно ще докосне лицето, ако не докосна лицето си със самия телефон.

Кой пипа и даже киха върху продуктите в магазините?

В петък отидох в една от големите търговски вериги да закупя кутии еднократни салфетки, по 150 бройки. И повече цитрусови плодове за майка ми. В рамките на тези 5 минути между двата щанда поне трима души кихнаха. Ама хубаво, както може да кихне човек, на когото му се е докихало и не се е сдържа. Никаква реакция да кихнат в ръкава си. Никаква реакция да кихнат в салфетка, която после да изхвърлят. Просто кихнаха – един от хората даже върху плодовете. Не ги съдя. Просто нямат правилния навик.

Как да развиете правилните навици и да се подготвите за коронавирус, а и как да сте по-здрави вие, децата ви, екипа ви – ще прочетете по-долу. Стъпка по стъпка.

Какво се случва, когато внимаваме повече?

Какво да се случва? Разболяваме се по-малко. Не е само примерът в Япония – има примери и на други места. Например как наполовина са намалели грипните заболявания в училища в Пенсилвания след като на тестова група деца са раздали течени антибактериални сапуни и са им провели обучение.

Защо? Защото хората са станали в пъти по-внимателни за неща, за които би следвало да са внимателни – личната си хигиена. Това включва дали и колко често си мият ръцете, как си мият ръцете, какви имуностимуланти вземат, дали внимават да не заразяват околните.

Какви са конкретните съвети 

Избрах тези съвети на Американския департамент по национална сигурност – какво да се прави при пандемия:

• Избягвайте близък контакт с болни хора
• Когато сте болни – стойте на разстояние от останалите, за да ги предпазите и те да се разболеят
• Покривайте устата и носа си с кърпичка, когато кашляте или кихате. Може да предпазите останалите хора от това да се разболеят
• Редовното миене на ръце може да ви помогне да се предпазите от заразите
• Избягвайте да докосвате очите си, носа и устата си
• Прилагайте добри навици за здравето си – наспивайте се, бъдете физически активни, управлявайте стреса си, пийте достатъчно течности, яжте питателна храна

И тук в действие идват навиците

И така – нека започнем с това, че сме изтъкани от навици – добри и лоши. Както и в предишни постове в блога (тук и тук)-  можете да намерите, че навиците имат 4 компонента:

• активатор (cue) – нещо, което стартира навика
• желанието да направим нещо (craving)
• действието (reaction)
• наградата накрая (reward)

Затова и толкова много хора, включително аз, нямаме винаги точните и адекватни навици. Дадена локация, предходно действие, време на денонощието, други хора или емоционално състояние може да стартира даден навик може лесно да стартира даден навик. За добро – като си измиваме ръцете след като сме били навън. За лошо – като да си ползваме телефона с мръсни ръце.

Хубавото е, че можем да развием добрите навици. Като всеки навик.

Ето и конкретното клипче как да си миете ръцете. Как да си насапунисате ръцете. Как да ги измиете. Да ги миете поне 20 секунди, докато пеете Happy Birthday два пъти. И колко е важно да си изсушите ръцете, доколкото коронавирусът се предава лесно през капки.

Какво ви съветвам да развиете като навици

Навиците са нещо, с което се занимавам от много време, даже говорих за тях на TEDxStaraZagora. И мога да каже, че отнема време да развиете правилния навик. Ето и конкретните стъпки

• Активатор – когато ще влизате или излизате от публично място лесно можете да ограничите рисковете за себе си и за околните. Например като не си оставяйте телефона на масите или бюрата. Винаги като влезете в офиса или вкъщи – измивайте си ръцете. Ако усетите умора – винаги се наспивайте, хранете се правилно. Тук важното е да имате ясни неща, които стартират правилния навик – влизането някъде например. Много работи да приложите т.нар. “наслагване на навици” (habits stacking) – към един добър навик (например да си събуете обувките като влезете вкъщи) да насложите и този да си измиете вие и децата ви ръцете за 20 секунди. Много работи и намаляването на виждането на нещо, което активира навиците ни – например да не виждаме екрана на телефона пред нас, или да имаме изключени нотификации за социалните мрежи.
• Желанието да направим нещо – активаторът стартира желанието да направим нещо. Тук важното е да знаем, че искаме да направим нещо – например, защото сме отговорни за децата ни и за колегите ни. Или защото ще изпеем метъл или чалга версия на Happy Birthday два пъти – особено забавно е ако някое от тези не е вашият любим музикален стил. Желанието може да бъде и да знаете, че ще си измиете ръцете със сапун с любим ваш аромат
• Действието – ако дадено действие е лесно го правим – правим го. Ако е сложно – не го правим. Затова просто на излизане навън си сложете телефона в някой неудобен джоб и ще се впечатлите колко сте автоматизирали ползването на телефона. И колко лесно можете да “хакнете” навика си (можете да видите в интевюто ми за успелите.бг пример точно с това автоматизиране и съответно – затрудняване). Можете да улесните дадено действие като например да имате готов сапун за ползване.
• Наградата накрая – може да е, че сте направили правилното нещо. Че вече ви е навик. Че сте дали пример на децата си или на колегите си. Или да се наградите с това, че вече можете да си проверите съобщенията в социалните мрежи 🙂

Какво ви съветвам да направите за вас и за семейството ви

• Винаги нещата започват с това да си следите навиците. Като страничен наблюдател. Просто гледате отстрани. Не се съдите, не съдите и околните. Просто следите. И виждате кое ви е лесно, кое ви е трудно. Кое стартира даден навик. Каква е реакцията ви, или липсата на действие, на даден активатор. След това можете лесно да прецените дали и какво да промените. И как 🙂
• От две седмици говоря с децата ми, със съпругата ми за навиците, когато са навън и когато се прибират вкъщи. Всички си мием ръцете, но много малко осъзнаваме какво и кога пипаме. А колко хора са го пипали преди това?  Дали сме си пипнали лицето пак и пак? Колко хора кихат около тях и не си прикриват лицето?
• Не натрапих на семейството ми веднага да си мият ръцете до китките и то поне 20 секунди, каквито са препоръките. Просто знам, че навиците не са толкова лесно нещо. И че навиците имат и четирите елемента – активатор, желание, реакция, награда. Не можеш нещо, което е естествено като почесването по носа ако те засърби, да го промениш веднага.
• Помогнете на близките ви да започнат да следят своите навици, и тези на децата си и близките си. Особено по отношение на какво докосват на обществени места, дали си мият ръцете, дали си докосват лицето с мръсни ръце.
• И “най-страшното нещо” – мобилният телефон. Той е преносител на толкова зарази, които никой от нас не осъзнава. Толкова сме автоматизирали ползването на телефоните, а много малко от нас почистват телефоните. Всеки ден, или през няколко дни, почиствайте телефона си.
• Всички в семейството спортуваме. Движението и спортът са страхотни неща, които можем да направим за нас. И за да сме по-устойчиви на зарази. 

Какво ви съветвам да направите за екипа ви

• Покажете на екипа, че следите ситуацията. И че се подготвяте в рамките на разумните мерки. В нашия случай напомнихме на екипа за всички правила за Home Office и за Home Office Sick, които имаме.
• Поговорете за навиците, свързани с преноса на вируси. Споделих им информацията от този блог пост – както на седмичната среда, така и в съответния чат канал. И с линкове за лесно действие.
• Помогнете им да започнат да следят своите навици, и тези на децата си и близките си. Особено по отношение на какво докосват на обществени места, дали си мият ръцете, дали си докосват лицето с мръсни ръце. Къде си оставят телефоните и дали ги мият. И каквото друго прецените като поведение и навици.
• Направете нещата лесни за действие – като има поделите клипчето как се мият ръце. Осигурете еднократни салфетки и дезинфектанти за ръце при нужда.
• Осигурете нужните хигиенни средства за почистване на често използвани повърхности
• Създайте процесите екипът ви да може да работи от вкъщи, ако е приложимо. Създайте културата хората да могат да си вземат Home Office или Home Office Sick.
• Подгответе всичко, което може да се приготви предварително за Home Office, или за отсъствие на хора от екипа. Това включва  да тествате конферентни връзки, така и процеса по предаване на работата от човек от екипа към друг. И разбира се – направете така че да няма отложени задачи, неподредени неща. Ако се наложи да не сте в офиса, ако някой не може да дойде в офиса и т.н. – сега е времето да подредите тези неща, които биха били критични и биха ви попречили да се напаснете на новата ситуация и да правите правилните неща.
• В офиса винаги имаме витамини Adam и Eve (мъжки и дамски, дневна доза). Досега мъжките се свършваха по-бързо, вече и женските се потребяват активно – явно са слушали, което много ме радва 🙂 Със сигурност хората вече са по-осъзнати за превантивните мерки, които могат и следва да вземат. Но със сигурност помаха и това, че е лесно да вземат витамините – стоят в кухнята и са видими веднага помага много. И разбира се – имаме налични за екипа всички лекарства за болки, стомах, кашлица и настинки, които всеки може да ползва.

От кого зависи?

Всичко описано по-горе зависи само от нас. Редно ли е да го направим? Според мен – да. Ще реферирам към концепцията за eкстремна отговорност  (Extreme Ownership) на Jocko Willink – ще намерите много неща за нея в блога, даже в принципите на блога. Прилагам ги в работата и в личния живот, като някои от приложимите принципи на екстремната отговорност в случая са:

• “Решителност въпреки несигурността” и “Приеми реалността”. Факт е, че има риск, и всеки от нас носи отговорност как ще подходи
• “Просто”. Ако не направите нещата прости – ако стане трудно, ще е много трудно. За вземане на решения. За действие. За вас, за екипа ви, за близките ви. 
• “Приоритизирай и изпълни” – единственото, което можем и ще можем да управляваме са приоритетите и конкретните ни действия
• “Планирай” – без планиране носим риска да свръхреагираме, да подценим даден риск, да вземем грешно решение. Което не помага на нас, на близките ни, на екипа ни.

Тук можете да видите повече за концепцията за екстремната отговорност, както и конкретно как съм я приложил в спешното отделение на Окръжна Болница.

За финал

Ще бъде ли лесно? Според мен – не. Особено за тези от нас, които носят отговорност за по-възрастни хора. Както и тези, които отговаряме за по-големи или по-малки екипи.

Затова колкото по-отрано се подготвяме по практичен начин за нещата, за които носим отговорност и които можем да управляваме – толкоа по-добре.

Лично аз се надявам, и съм сигурен, че тази криза и паника ще до доведат до много по-внимателни хора. Дано развием по-трайни правилни навици.

За истински финал

Знаете ли кое е едно от нещата в концепцията за Екстремната отговорност, което хората невинаги осъзнават?

Дисциплината означава свобода!

Практикувам го в личния си живот, Прилагам го със семейството си. Прилагам го към студентите ми като преподавам. Практикуваме го и в Xplora.

Надявам се съм ви вдъхновил и дал конкретно стъпки, с които да развиете правилните навици. За да имате свободата да правите правилните неща. Ето отново как да си миете правилно ръцете 🙂