Импровизираната "фитнес зала" на Жоро

За навиците и хората

На 14 септември 2019 г. ще говоря на TEDx StaraZagora в изданието Пробуждане. Ще говоря за това, че сме изтъкани от навици – както добри, така и неутрални и негативни. И че решенията дали да направим едно или друго нещо са силно повлияни от навиците ни. Вярвам в екстремната отговорност – че само от нас зависи да решим и да направим правилните неща. Затова вярвам и че ако искаме да променим средата си – трябва да сме за пример. И да изградим правилните навици – защото когато стане “сложно” или даже “гадно” – навиците ще направят както решението, така и действието по-лесни. А ние ще сме направили правилното нещо и вече “сложно” или даже “гадно” ще са отместени много по-далече 🙂 Ако ви е интересно за какво ще е говоря – можете да прочетете страхотното интервю с мен на Венко Добрев, един от основателите на успелите.бг, за предстоящата ми лекция на TEDx Stara Zagora.

Четирите елемента (на навиците)

Навиците са страхотно описани като система в най-добрата книга, която до момента съм намерил на тема навици – Atomic Habits на James Clear.  По какво преценявам, че е страхотна – слушах я като аудиокнига вече 10 пъти в рамките на 30 дни. И всеки път откривах нещо ново, и надграждах знанията си 🙂

Открих, че съм изтъкан от навици, които много работят за мен. И вече съм по-чувствителен към отделните елементи на навиците. Елементите са само четири:

Активатор (cue)

Ситуацията, която отключва навика – Поглеждам телефона си, минавам покрай заведение за храна и/или напитки, виждам боклук на земята в парка или на спирката.

Желание (craving)

“Жадуване” или “Силно желание” също е добър превод за craving:), защото отразява, че не е просто желание, а силно желание. Някой е харесал наша снимка в социалните мрежи или някой ни е написал съобщение. Ароматното кафе или пък нещо не толкова “първично” – да дадем пример, че не е сложно да се изхвърли боклука. Понякога е просто желание да сменим текущото си състояние, понякога – да сме по-близо до идентичността си. Аз силно препоръчвам навиците, които ви доближават до вашата същност. За мен това значи да бъда за пример за ценности и за действие. Изследванията показват, че имаме много по-развити усещания за желание, отколкото за награда. Защото желанието отключва реакцията, което чисто еволюционно е било от ключово значение – и още е – да имаме реакции, които ни позволяват да оцелеем, да сме жизнеспособни и да се възпроизвеждаме.

Реакция (reaction)

Страхотно е, че моделът на Джеймс Клиър в Atomic Habits посочва, че това е реакция на желанието, а не просто действие. Това е тази част, която е най-лесна за автоматизиране. Вече има активатор, има желание – и действието се случва. Какво е действието – решаваме ние. Може да е да започнем да цъкаме в социалните мрежи, да изпием едно ароматно кафе, или да се наведем, да вземем боклука и да започнем да се оглеждаме за кошче, където да го изхвърлим (и да – навик да си измием ръцете после)

Награда (reward)

Ние развиваме навик, защото дадено действие е било или ще бъде наградено. Понякога действието е, че не сме изпуснали пост, който се бъзика с курса на Наталия Кобилкина за орална любов. Понякога – че сме си доставили удоволствието с няколкото глътки ароматно кафе. А понякога – че сме били себе си. Като сме били за пример. Вече ми е навик. Но… няма да скрия, че е много по-удовлетворяващо е да видя как някое хлапе ме гледа с лека почуда как се навеждам, взимам и изхвърлям видимо мръсния боклук. Или леко оживения поглед на хората на спирката или в парка. Най-удовлетворяващо е като видя как именно в парка хората се оглеждат и си прибират боклуците в торбичка. Но определено не търся валидация на награда за изхвърления боклук – помага ми, че знам защо го правя. Просто е бонус като видя, че някой се замисля или започва да действа 🙂

Kакво ме насърчи да споделя за навиците?

Освен участието ми в TEDx StaraZagora – тази седмица бях на един страхотен плаж. Както често казвам – за мен почивката е повод за Me time.

Sunset

За мен пътуването е тригър, че ще имам задължително време за спортуване. За това планирам как ще спортувам – ще има ли лостове, да си взема ли ластиците, има ли фитнес зала.

И така – на плажа беше страхотно. Имаше много млади хора. Много хора, които играеха на плажен тенис. Веднага забелязах и трите лоста – нисък, среден и висок в една от зоните на плажа. Дали някой ги ползваше в следващите 30 минути – не 🙂 Признавам – още от времето на еМВА програмата, която изкарах в Американския университет – обичам като прочета за даден модел и ми се стори смислен – да го тествам. Така че – прекрасна възможност както да тренирам, така и да видя какво и доколко съм усвоил от модела с четирите елемента на навиците.

Импровизираната "фитнес зала" на Жоро

Тренирам по програма от Митко и Тишо от BB team (къртят, потвърдено :)) – с ластици и на лостове. Закачих T Rex и три ластика на лостовете и започнах да тренирам комплекса от упражнения. Всеки комплекс започва с лицеви опори, които правя встрани на сянка. Така че – О, чудо! – още на първата почивка две хлапета отидоха на ластиците и T Rex и се опитаха да правят моите или свои упражнения. На следващата почивка – няколко хлапета и една тийнейджърка.

Goro-fitnes_ground_beach

Така че активатор, желание, реакция – “потвърдено”

Вече няколко души тренират 🙂

Дали продължиха да тренират? Не. Кое ги спря?

Че не знаеха дали правят правилно и успешно за себе си нещата. Няма как да развием навик, ако нямаме валидиране, по един или друг начин, че сме успешни.

Затова реших на края на последната серия от комплекса да покажа на едно момче на 11-12 години, което беше дошло с баща си, как да се набира. Момчето се опитваше да се набере на най-ниския лост и беше готово да се откаже. Баща му, поздравления за което, започна да му брои, за да го насърчи. Но на момчето видимо не му беше лесно. Вързах му достатъчно здрав ластик, показах как да сложи краката си в ластика и да започне да се набира. И О, чудо! – всъщност никакво чудо не е, просто естествено човешко поведение 🙂 – момчето започна да се набира. След това пак.

Дали бях за пример? Да 🙂

По мой си начин – без да налагам кой как да тренира. Просто намерих начин да отключа поведението на хора. Намерих начин да помогна на момчето и на баща му да получат награда за усилията си 🙂

Можем ли да използваме негативни ситуации за развитие на положителни навици?

Ако искате да прочетете негативен пример за това как родителите влияят на децата си – прочетете интервюто ми в успелите.бг за участието ми в TEDx StaraZagora. Ще видите как хлапе на 4 годинки може да бъде увлечено да спортува и да тества как се прави планк. Но и как на 4 години може да псува и това да му е вкоренен навик. Как бихте постъпили? Дали ще потърсите родителите? Дали ще “раздадете правосъдие” колко лош пример дават на детето? Всеки решава за себе си. Знам, че хората са много чувствителни някой да им дава акъл, особено за детето им. Нито знам каква битка водят в живота си – какво работят, за кого се грижат, защо псуват.

Аз избрах спокойно да му обясня защо думите са лоши, защо не е добре да го прави. Момчето ме изслуша. И реших да бъда за пример. Отново с простия модел – активатор, желание, реакция, награда. Беше ми лесно, защото съм тренирал много пъти – да не давам акъл, ако не ме питат. Да търся и намирам доброто в хората. Да давам положителен пример. Всяко едно от тези неща е сред принципите, залегнали в блога, който четете 🙂

Как да проследим навиците си?

Как най-лесно да проследите навиците си – опишете ги безпристрастно. А това става като опишете действията си – изтъкани сме от навици. След това се опитайте да определите дали навикът в основата на действието е положителен, неутрален или негативен. За вас. Тук става по-сложно ако нямате отговор. Най-простият отговор е – какво конкретно правя – без отговор защо. След това е дали това е част от ваш процес – за разсейване, за учене, на хранене, на обуване и т.н. Лично аз харесвам най-горната част от стълбицата за осмисляне на навиците – “Защо го правя?”. Идеалният отговор е, защото това е част от моята идентичност. Тогава отговорите са много по-лесни. И ви помагат да развиете своите принципи. Моите са описани в основата на този блог, и ми отне над 20 години да ги осмисля, валидирам и формирам като навици – последното го разбрах в дълбочина чак след 10 слушания на Atomic Habits 🙂

Нямам търпение за единадесетото слушане на книгата 🙂 Защото се оказа, че имам навик:

  • Активатор – намирам страхотна и приложима книга
  • Желание – искам пак и пак да я слушам и да тествам нещата, и да превърна в умение приложимите за мен неща
  • Реакция – слушам книгата пак и пак. Спирам си я, пак я пускам, осмислям. Тествам неща. Пак си я пускам. След време пак си я пускам цялата
  • Награда – имам навик, който е близо до моята идентичност. И ме прави по-добър 🙂